Iskra Likomanova, Sofia

Неологизмите в южнославянските езици: неузуално словообразуване

Doz. Dr. Iskra Likomanova Доц. д-р Искра Ликоманова Institut für slawische Sprachwissenschaft der Universität Sofia Катедра по славянско езикознание Факултет по славянски филологии Софийски университет "Св. Климент Охридски" 20. März 2003 (Donnerstag) 12,30-13,30 UR 1.050 Merangasse 70

1. Неузуалното словообразуване е явление, което се откроява на фона на лексикалните новообразувания, обхващащи неологизмите, оказионализмите и потенциалните думи. Теоретичното разграничаване между оказионализми, потенциални лексеми и неологизми е актуално с оглед на разширилата се практика на словотворчество в славянското словобразуване. Това се прави отдавна в българското езикознание (Йорданова 1978, Мурдаров 1983, Стоянова 1984, Радева 1991). Нещо повече, в работите (Йорданова 1978, Мурдаров 1983) се прецизират различните използвани в славистиката термини за новите думи. Още по-лаконично Йорданова базира опозицията оказионализми : неологизми на опозицията реч : език (Йорданова 1978). За новите думи се използват термините ситуативни неологизми, индивидуални неологизми, индивидуализми, индивидуално-авторски названия, стилистични неологизми, самосътворени думи, индивидуално-авторски думи, новизми и др. Всички те се противопоставят на потенциалните думи по своето съществуване и поява в речта, в текста, без да същестуват в системата на езика. Като неологизми се очертават онези лексеми, които в теоретичен план са моделирани словообразувателно чрез езика, като техният основен белег е книжовно-езиковата им санкция. Те се отличават с това, че възпроизвеждат в практиката продуктивни книжовно-езикови деривационни модели и като такива с времето намират място в едноезичните и специализираните речници. Появата на неологизмите е свързана с назоваване на нови понятия и явления и тогава говорим за лексикални неологизми. От своя страна, сематичните неологизми са свързани с развиване на ново значение у съществуваща вече дума и прибавяне на нова сема или нюанс към значението й (Бояджиев 1998, 198). Особена фреквентност на такова преосмисляне на съществуващите лексеми в езика (реноминация) се наблюдава днес. Потенциалните думи са понятие от теоретически характер, защото съдържат в себе си производно предсказуемите лексеми, според словообразувателната им продуктивност в езика, според логико-езиковия им системен характер, но всъщност нереализираните в речта (Йорданова 1978, Мурдаров 1983, Радева 1991). Потенциалните думи при реализация биха могли да се превръщат в неологизми, докато оказионализмите често остават встрани от този процес. Въпреки това оказионализмите неведнъж, дори и съзнателно създадени, се превръщат в неутрални думи. Нека сравним посочените от изследвателите оказионализми в по-ранни изследвания като водоеми (авторски – на Ламар), тотомания (авторски – на П. Пенев), телефония, закусвалня, подлез (диалектизми), всички посочени от Бояджиев 1975, които днес са не просто оказионализми-неологизми, а напълно неутрални лексеми в българския език. Така в общоупотребимата лексика днес са влезли приписаните думи сегашен, околност – на И. Богоров, възглед, творба, поява, създадени от А. Т. Балан, излет, стремеж, летеж – от И. Вазов, блян – на П. П. Славейков (Бояджиев и кол. 1998). Според прогнозите на Р. Бугарски някои от оказионализмите с прозрачността си са си осигурили по-дълъг живот: ср. наркох оличар, демократура, бомбократи jа, школигрица (Бугарски 2002).

2. В периода на цензурирана и (авто)цензурирана преса оказионализмите можеха да бъдат наблюдавани предимно в устната, спонтанната реч, в разговорната практика, в детската реч, а ако ги срещахме в писмената реч – то главно в речта на писателите-белетристи и творците-поети. С освобождаването на словото, а с него и на словотворчеството оказионализмите все по-често започват да се наблюдават и в ежедневната преса, в електронните медии, т. е. в публичната и в писмената реч. Появата на оказионализмите е свързана с коментара и назоваването на актуални събития, когато се появява в средствата за масово информиране или пък съответства на индивидуализмите, когато ги откриваме в авторовата реч.

   Оказионализмите възникват контекстуално обусловено, поръчково-социално, при силна актуализираност и липса на словообразувателна моделност. Те се разделят освен това на преднамерени, употребени от пълноценни носители на езика и непреднамерени, употребени в детската реч или от афатици – според намерението на говорещия при употребата им (Стоянова 1984). Повечето изследователи приемат, че оказионализмите възникват exnihilo, без деривационен модел (Радева 1991, Йорданова 1978), имат временен характер в речта. Примерите и по-долу ще покажат, че мащабите на разпространение на даден текст, съдържащ неологизми, превръщат еднократно употребената лексема в многократно прочетена, а впоследствие повторена, а за да бъде адекватно разбрана, тя не може да не възникне извън законите на езика, без да се подчини на логико-езиковия системен характер (вж. и Мурдаров 1983). Например оказионализмът б. пространственик (привърженик на предоставянето на българското въздушнопространство за американските самолети) отговаря на словообразувателния модел на лексемите производственик, родственик, пътешественик и под. и въпреки това е неологизъм, не е потенциална, а реална лексема; аналогично б. телевизионер има своята деривационна парадигма сред милиционер, селекционер, пенсионер, функционер и въпреки това употребена веднъж, неповторена, остава в групата на оказионалните образувания.

3. Оказионализмите винаги са обвързани пряко с узуса. Видно е освен това, че функцията на оказионализмите е в назоваването, но често те са употребени така, че емотивната, експресивната функция е доминираща в употребата, когато оказионализмите са насочени не толкова към назоваването, а към субективната квалификация на назования предмет. В същото време, когато функцията на оказионализмите е в номинацията на добре познати, но не докрай ясно и най-вече еднозначно назовани явления, това става също посредством разпознаваеми, познати деривационни схеми, може би не дотам фреквентни в съвременния език. В противен случай при липса на близки словообразувателни модели възприятието на думата би било силно затруднено.

   Проблематиката, анализираща оказионализмите, граничи с проблематиката на езиковата игра и индивидуалното словотворчество в авторски произведения – от една страна, а от друга страна – с типовете непродуктивни, но все пак потенциални словообразувателни модели в езика (Цонева 2000, Ликоманова 1999, Ликоманова 2001).

4. В българското езикознание се разграничават езиковите неологизми от авторските неологизми: първите са резултат от обективна необходимост за номинаци я на новите явления и функционират в р ечта, обяснени са в речниците и в терминологичните справочници. Те принадлежат към специализираната реч. С други думи, тематичните и специализираните речници съдържат неологизми, но не съдържат оказионализмите. Всъщност фиксирането на неологизма в речника вече предполага определен времеви интервал, през който лексемата, появила се като нова, изгубва това си качество и се превръща в елемент от книжовно-езиковия стандарт. Авторските неологизми са резултат от персонално творчество и дори част от тях се възпроизвеждат в речта неведнъж, запазвайки своето авторство, своя произход в много от случаите (Георгиева 1973, Бояджиев 1975). Значителна част обаче не се възприемат от останалите носители на езика, отличават се с отчетлива контекстуалност и ситуативност и остават само като временни еднократни оказионални употреби (Бояджиев и кол. 1998, 197-198). В редица случаи при силно политизиране на общата ситуация именно авторските и/или журналистическите оказионализми съхраняват духа на времето. Днес са забравени употребите като: Бурканбанк (съхраняване на парите в буркани, не във фалиращите банки), горяни (привърженици на партията ГОР), Нубиеца (прякор на депутат, посочил добрите ни отношения с несъществуващата държава Нубия), ср. слобиста (привърженик на Сл. Милошевич), слобократиjа (квалификация на управлението по време на Сл. Милошевич), бомбократиjа (демокрация на бомбардирането).

   В класификацията на сърбохърватските оказионализми намират място явления, ексцерпирани от по-съвременните автори и от периодиката (Оташевич, Сикимич 1992). Тя съдържа както деривационни оказионализми, така и лексико-семантически. Първите обхващат примери като: ср. претœолог, фотопопара, премртав, а вторите – следните: ср. такоjевић, наднамаш, поднимаш, педесетоšетка, староговор, зен-будализам, ножометни. Тук се коментира и семантичната деривация, гранично явление между оказионализма и езиковата игра, срв. ср. прšавштина (личният интерес маскиран в общия), сатира (средство за изтриване). Самата проблематика в сръбското и хърватското езикознание като цяло е сравнително слабо разработена, освен през последните години. Вж. у Бугарски 2002 класификацията на неологизмите, подробната библиография на самия автор и примерите: биšолада, вукомобил, стуђентобил, разгласобил, радохоличар, мобилнизациjа, саламонела, натократиjа, слобократиjа, чедовишта, византеме. Срв. и мак. : пустикук`а, клукаjдрвец, истраjвек, времевест, jужнопис, крвобол, светоплодие (Македонски jазик 1998).

5. Оказионализмите се изследват с оглед на структурирането им: от деривационния механизъм, от включените в деривационна основа елементи и техните семантични компоненти, както и релациите помежду им, от езиковия произход на тези елементи. Така разграничаваме:

   • 5.1. Оказионализми от свои славянски елементи, б. нововремка (депутатка от “новото време”), мандатоносителка (ценна за гласуването с мнозинство депутатка), кредитоискателка (подала документи за заем от банката жена), кредитополучателка (получила заем жена), часувам (провеждам часовете си), гелка (ученичка, която употребява редовно гел за косата си), комарник (мрежа срещу комари). На някои не е трудно да се отгатне смисълът, той е прозрачен: празноскитам, теснозреен, видиотявам (Б. Биолчев), домакинувам, безстрашник, раноберка, добродеец (Б. Димитрова), бесноват (Ст.Пенчева), злостория, съгласба, живило (Õр. Радевски). Срв. и в ср.: кœигралиште, чокохоличар, Србогорци (Србиjа + Црна Гора) (Бугарски 2002).

   • 5.2. Оказионализми от чуждоезикови елементи или смесени от чужд елемент и славянски: б. хиксер (`виртуоз на БМÕ`), уискитайм, русангл, полангл, сърбангл, баноноядене, делфинолов, фекалин (вещество), ср. бриџиста, преферанџиjа, компjутериста (Чорић 2000), снобилни, рестотека, библиобус, допинковати се (допинг + Пинк `телевизионен канал`), архитортура, нетикета (Бугарски 2002).

   • 5.3. Оказионализми от собствени имена: б. Кофти Анан, Коцето Харерас, Гюнтер Ферщеен, пасимобил (трабантът на С. Паси), ср. Слобинатор, Чаушвиц, Дракулеску, Шешеšуга (Бугарски 2002), вагнериjада, нушиžиjада, бекетиjада, дедамразиjада (Чорић 2001).

   • 5.4. Оказионализми от абревиатури: б. СЕМковци (членове на съвета за електронни медии), НДСВейци (депутати от НДСВ, въпреки мнозинството им в парламента, само като оказионализъм), ср. натоиста (Оташевић 2000), ДОСманлиjе, ДОСта, НИНозаурус (Бугарски 2002).

   • 5.5. В търсенето на теоретичните граници на оказионалните новообразувания следва да се имат предвид като оказионализми в най-чист вид онези лексеми, представящи същината на явлението, които паронимно спрямо деривационната основа или няколкото основи, едната от които може да бъде от суфиксоидален тип, образуват новата дума, напр. б. полуцаите (от полицаите + префиксоида полу-), съпарзалник (от съпартийник + пързалям се) общиния ( от бащиния + общинска земя) – от произведенията на Б. Биолчев, ср. афокризам (от афоризам + криза), крађанин (от грађанин + крађа), пежоазиjа (от пежо + буржоазиjа) (Бугарски 2002). Така оказионализмите създават нови деривационни модели. Нещо повече, привидното придържане към продуктивния книжовен модел разкрива същевременно и значително отклонение от него (Чорић 2000). Срв. (примерите от творчеството на Б. Биолчев): бръчкав, маранлив, разкълбен, постфюреров, подкиселил се, приколвам, отехтявам, (от Б. Димитрова): пъстрина, тихнина (от пъстър и тих +-ина), (от Хр. Радевски): гостувка (от гостуване +-ка), православин (от православен +-ин), слугар (от слуга +-ар); ср., глупштина (от скупштина + глупав), спектаклук (спектакл + боклук), гнуспоjава (Бугарски 2002).

   Интерлексемната промяна в деривационния процес е много характерно вътрешноморфемно явление при оказионализмите, където основната, изходната лексема служи като деривационна база, а върху нея се извършва изменението. То се опира на паронимния лексикален паралелизъм като продуктивен словообразувателен образец.

Бояджиев Т., За поетическите неологизми, Български език, 1975, 5, 420-427.

Бояджиев Т., Куцаров И., Пенчев Й., Съвременен български език. Фонетика, морфология, синтаксис, София, 1998.

Бугарски Р., Нова лица jезика, Београд 2002.

Георгиева Е., Езикотворчество и художествено майсторство, Български език, 1973, 6, 605-609.

Йорданова Л., Неологизмите в българския книжовен език, във: Въпроси на българската лексикология, София, 1978, 85-101.

Йорданова Л., За понятието оказионализъм и разграничението му от неологизма, Език и литература, 1978, 2, 55-64.

Ликоманова И., Езиковата игра – докъде, Литературен вестник, 18.7.1999 г.

Ликоманова И., Езиковата игра по време на криза (за оказионализмите в разговорната реч), в : Проблеми на българската разговорна реч. Материали от конференция 4-5 юни 1998, Велико Търново, 2001.

Ликоманова И., За езиковата игра в съвременната българска комуникация, Корейская асоциация славистов, 6, 2001, 335-345.

Ликоманова И., Биолчевизмите – начин на употреба, във: Фигурите на автора, сб., София, 2002, 111-117.

Македонски jазик,  ред. Л. Минова-Ѓуркова, Ополе, 1998.

Мурдаров Вл., Съвременни словообразователни процеси. Очерк върху  българското словообразуване, София, 1983.

Оташевић Ђ., Сикимић Б., Творба оказионализама у српск охрватском jезику, Jужнословенски филолог, XLVIII, 1992, 67-78.

Оташевић Ђ. Разграничење оказионализама и неологизама, НССВД, 22,2,1994, 251-255.

Оташевић Ђ. Садржаj речника неологизама, Наш jезик, 5, 1994, 306-317.

Оташевић Ђ. Нове и незабележени речи – грађа (II), Наш jезик, XXXIII/3-4, Београд, 2000, 387-401.

Радева В., Оказионалност в словообразуването, Език и литература, 1991, 1, 76-82.

Стоянова Ю., Непреднамерени оказионализми, Български език, 1984, 451-456.

Б. Ћорић, Суфикс -ист/а у српском стандардном jезику, Наш jезик, XXXI/3-4, Београд, 2000, 211-235.

Б. Ћорић, Формант -ада у савременом српском jезику, Исследования по славянским языкам, Корейская ассоциация славистов, 6, 2001, 243-255.

Цонева Л, Езиковата игра в съвременната публицистика, Велико Търново, 2000.